Rokhsara’s Reviews > Три коня > Status Update

Разказва ми, че съществуват всякакви видове усти. Някои като водосточни тръби бълват слюнка и празни приказки, други са като паст, приютила нещо спящо и скрито, а има и слепени, подобно на плик с неизпратено писмо.

Младите са замислени и вглъбени в любовта, възрастните не я вземат толкова на сериозно, оставят кръвта да закипи от смях. Смехът възбужда.

Понякога, за да направя две крачки една след друга, ми се налага да подпиша пакт със самия себе си.

Това трябва да правят книгите - да носят човека, не той тях, да смъкват бремето на деня от гърба му, а не да добавят собствените си грамове хартия върху прешлените му.

Понякога ставаш част от войната от срам да останеш настрана. Сетне загубата те застига и те превръща във войник от ярост.

Обуеш ли обувки, не говориш. Без босото ходило да докосва земята, сме сами и изгубени.

Не вярвам на писателите, а само на техните истории, отговарям на моряк с луничаво лице, който ме пита дали вярвам в Бог.

В къщите на мюсюлманите обувките се оставят пред вратата, така правя и аз с теб.

Война е, когато младежите бленуват да се превърнат в старци.

Усещам пчели в кръвта си и сякаш мечка в сърцето - всяко тупкане е като лапа, която руши кошера.