Diana > Diana's Quotes

“Живеехме бедно. Често се карахме. Тенджерата, пълна с взаимното ни раздразнение, тихо къкреше на слаб огън ...
из "Резерватът”
― Сергей Довлатов, Резерватът / Чужденката

“Не е за вярване какви нелепи жестове правим, докато се опитваме да отложим неизбежното признание.”
― Dinaw Mengestu, The Beautiful Things That Heaven Bears

“Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е.”
― Георги Господинов, Физика на тъгата

“Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиват
ще останат от тях обувки и глух телефон”
― Jan Twardowski, Czas bez pożegnań

“Очите им се срещнаха и едно обещание бе дадено, прието и върнато.”
― James Clavell, King Rat

“Колко е хубаво да имаш прекрасен сън наяве.”
― Andre Agassi, Open

“I drink to make other people more interesting.”
― Hemingway, Ernest

“John Steinbeck once said that socialism never took root in America because the poor see themselves not as an exploited proletariat but as temporarily embarrassed millionaires.”
― Ronald Wright, A Short History of Progress

“It's never too late to have a happy childhood.”
― Tom Robbins, Still Life with Woodpecker

“Отново взе да се пита дали неговите преводи, монографии, предговори и лекции – които при определени обстоятелства можеха да послужат като ценно свидетелство за всичко значимо, писано някога по света – са достатъчна компенсация за пролетта, която беше виждал единствено чрез други, и за стиховете, които така и не се осмели да изрече.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Вас ви мъчи една от най-нормалните за човешкия род болежки: нуждата да общувате със себеподобните си. Откакто е започнал да говори, човекът не е открил нищо по-приятно от другаря, който да го изслуша с интерес, все едно дали в неволя, или в радост. И любовта дори не може да се сравни с това чувство. Има хора, които се задоволяват с един приятел. Съществуват и такива, на които не им стигат и хиляда. Вие сте от последните и тъкмо в тази ви принадлежност се корени както вашето нещастие, така и моето занимание.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Има нещо сбъркано в отношението към Квазимодо – читателите би следвало само да обичат това клето създа­ние. Толкова е противен, жал ни е за него, роден е да бъде жертва.
Когато се влюбва в Есмералда, така ни се иска да на­сърчим хубавицата: „Обичай го! Той е трогателен! Не об­ръщай внимание на външността му!“
Чудесно, но защо да очакваме повече справедливост от Есмералда, отколкото от Квазимодо? Та нали той се е увлякъл именно по външността на любимата си? Ролята му се състои в това да ни покаже превъзходството на вътрешната красота пред тази, която е видима за очите. Защо тогава не се е влюбил в някоя беззъба старица, та да му повярваме?
Вместо това си избира една прекрасна циганка, в която всеки може да се влюби. А се опитват да ни убедят, че Квазимодо има чиста душа!
Аз твърдя, че душата му е долна и продажна. Наясно съм по въпроса, защото Квазимодо съм аз.
Лицето ми бе пощадено от акнето, но за сметка на това то нападна подобно дъжд от скакалци горната част на гър­ба ми.
Това е моето чудо, моето интимно щастие, обектът на нежната ми неразбираема любов – аз нося върху плещи­те си отвратителността на света. Те целите са в червени и жълти циреи. Дори на слепец би му станало гадно, ако прокара ръка по гърба ми – допирът до тази грапава, леп­кава повърхност е още по-страшен от гледката.”
― Нотомб

“Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.”
― Romain Gary, Gros-Câlin

“Хубаво е, когато майките ни не са у дома, майките с недоверчиво питащи очи, тъжни и разплакани, строги и страшни, и все пак тъжни, клетите ни майки, които нищо не разбират и все ни се карат и които сме принудени да лъжем. Няма на кого да даваме обяснения и да изпитваме страх от лъжата, страх от принудителната лъжа и от разкриването ѝ.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели

“… отново ми шепне майка ми в ухото, спомни си, че на всеки човек му е отпуснато да живее малко време и това малко време трябва да му е приятно.”
― David Grossman, Komt een paard de kroeg binnen

“Жената, която според твърденията ѝ, ми е желаела само доброто, все пак ме е родила! Не, само помислете колко дела и затвори, колко разследвания и криминални сериали има за убийство, но не съм чувал да има дори едно дело за раждане! Нито за предумишлено раждане, нито за раждане от нехайство, за раждане по погрешка или дори за подстрекателство към раждане! И помнете, че тук става въпрос за престъпление, жертва на което е малолетен!”
― David Grossman, Komt een paard de kroeg binnen

“Строгата дисциплина, безмилостният контрол и презрението на обществото се отнасяха само за армията от хиляди и хиляди жени, които трябваше да защитават с тялото и унижената си душа свободните и естествени форми на любовта срещу старото и отдавна подкопано морално схващане.
Тази огромна армия на проституцията – така както истинската армия има части: кавалерия, артилерия, пехота, крепостна артилерия – беше подразделена на свои собствени категории… […]
И това беше същият град, същото общество, същият морал, който се възмущаваше, когато младите момичета караха велосипед, и обявяваше, че се осквернява достойнството на науката, когато Фройд със своя спокоен, ясен и проницателен маниер изказваше истини, които те не желаеха да признаят. Същият свят, който така патетично защитаваше чистотата на жената, търпеше това жестоко самопродаване, организираше го и дори печелеше от него. […]
това беше тъжно време за тогавашната младеж – девойките херметически изолирани от живота и под контрола на семейството, възпирани във физическото, така и в духовното си развитие; младите мъже тласкани към потайности и сдържаност от един морал, в който всъщност никой не вярваше и на който никой не се подчиняваше. […]
Щастлива, днешната младеж се наслаждава на младостта си с устрем, със свежест, лекота и безгрижие, присъщи на нейната възраст. Но най-голямото щастие в това щастие се крие според мене в обстоятелството, че тя не е принудена да лъже другите и може да бъде честна както към себе си, така и към естествените си чувства и желания.”
― Stefan Zweig, Die Welt von gestern: Erinnerungen eines Europäers

“Чакам празния неделен ден със сърцебиене.
Не че непредвиден хоризонт ще ми отключи,
не че ще ме срещне с новости до световиене -
просто за това, че нищо няма да се случи.

Всяка възраст на деня ще бъде моя собствена:
рошавото русо утро с детската сънливост,
бавно зреещата, сочна плодност на следобеда,
залезът самовглъбен, със вечността се сливащ.

И преди да спусна със домашен жест завесите,
в оня промеждутък между ден и нощ внезапно
ще съзра света, стопен във сенките... Къде си ти,
властна, хищна яркост, дето цял живот ми грабна?

И ще ме застигне закъснялото откритие:
пълен е денят без никакви неща големи,
ден без шум, без екзалтации и без събитие.
Дишам и не иде нищо дъх да ми отнеме.”
― Блага Димитрова, Как