Diana

“Строгата дисциплина, безмилостният контрол и презрението на обществото се отнасяха само за армията от хиляди и хиляди жени, които трябваше да защитават с тялото и унижената си душа свободните и естествени форми на любовта срещу старото и отдавна подкопано морално схващане.
Тази огромна армия на проституцията – така както истинската армия има части: кавалерия, артилерия, пехота, крепостна артилерия – беше подразделена на свои собствени категории… […]
И това беше същият град, същото общество, същият морал, който се възмущаваше, когато младите момичета караха велосипед, и обявяваше, че се осквернява достойнството на науката, когато Фройд със своя спокоен, ясен и проницателен маниер изказваше истини, които те не желаеха да признаят. Същият свят, който така патетично защитаваше чистотата на жената, търпеше това жестоко самопродаване, организираше го и дори печелеше от него. […]
това беше тъжно време за тогавашната младеж – девойките херметически изолирани от живота и под контрола на семейството, възпирани във физическото, така и в духовното си развитие; младите мъже тласкани към потайности и сдържаност от един морал, в който всъщност никой не вярваше и на който никой не се подчиняваше. […]
Щастлива, днешната младеж се наслаждава на младостта си с устрем, със свежест, лекота и безгрижие, присъщи на нейната възраст. Но най-голямото щастие в това щастие се крие според мене в обстоятелството, че тя не е принудена да лъже другите и може да бъде честна както към себе си, така и към естествените си чувства и желания.”
― Stefan Zweig, Die Welt von gestern: Erinnerungen eines Europäers

“Вас ви мъчи една от най-нормалните за човешкия род болежки: нуждата да общувате със себеподобните си. Откакто е започнал да говори, човекът не е открил нищо по-приятно от другаря, който да го изслуша с интерес, все едно дали в неволя, или в радост. И любовта дори не може да се сравни с това чувство. Има хора, които се задоволяват с един приятел. Съществуват и такива, на които не им стигат и хиляда. Вие сте от последните и тъкмо в тази ви принадлежност се корени както вашето нещастие, така и моето занимание.”
― Augusto Monterroso, Obras completas

“Жената, която според твърденията ѝ, ми е желаела само доброто, все пак ме е родила! Не, само помислете колко дела и затвори, колко разследвания и криминални сериали има за убийство, но не съм чувал да има дори едно дело за раждане! Нито за предумишлено раждане, нито за раждане от нехайство, за раждане по погрешка или дори за подстрекателство към раждане! И помнете, че тук става въпрос за престъпление, жертва на което е малолетен!”
― David Grossman, Komt een paard de kroeg binnen

“Хубаво е, когато майките ни не са у дома, майките с недоверчиво питащи очи, тъжни и разплакани, строги и страшни, и все пак тъжни, клетите ни майки, които нищо не разбират и все ни се карат и които сме принудени да лъжем. Няма на кого да даваме обяснения и да изпитваме страх от лъжата, страх от принудителната лъжа и от разкриването ѝ.”
― Joseph Roth, Легенда за светия пияница: разкази и новели