Plamena Anova > Recent Status Updates

Брои ли се за измама на годишното книжно предизвикателство ако си цъкаш нехудожествената литература, която четеш за работа? 🤭

Защо?! Защо решаваш да издадеш неофициална биография на група, при положение че съществуват други 8 книги за нея, които ти сам прилежно си изброил след дискографията? Защо се чудиш от какви интервюта да включиш цитати, извадени от контекста, само и само да запълниш някакъв обем? Ядосах се. На ръба съм да я зарежа и само това, че вече съм я преполовила, ме кара да продължа.

Книгата е интересна, за момента пасва на очакванията.

Това, което ме изненада обаче, е историята за ДДТ. Някъде в съзнанието ми още от училище, че и от университета, ми се е запаметило, че това е много опасен пестицид с кумулативно дейстиве, т.е. натрупване в природата по цялата хранителна верига и токсични ефекти за всички в нея. Винаги съм мислела, че това убеждение почива на солидни научни доказателства....

Сутринта реших да подхвана нова книга в Storytel, с която да не се ангажирам много и която да си слушам докато ходя по задачи или се връщам към дома пеш.
Хванах на посоки "Балканска рапсодия", понеже отдавна ми стои на лавицата в платформата и леле, колко грешах...
Разказът върви толкова пълнокръвно и увлекателно, а щастието и мъката са така по нашенски преплетени, че хич не ми се иска да я оставям.

По-бавничко ми върви тази книга от очакваното. Вероятно защото я слушам на английски, а нямам тренинг. Иначе съм доволна от избора на главен герой. Освежаващо е, когато не е the chosen one, а точно обратното.

Край на първа част.

''Нищо друго живо на тоя свят не се мъчи така, както човек мъчи човека''

Завистта, алчността и злобата са ни другари от векове, а ний се чудим защо все теглим туй пусто тегло...

"Вътре в строежа на езика е заложен неповторимият хумор, чрез който всеки народ посвоему устоява срещу натиска на съдбата."

Мислех, че "Глухарчето" е странна книга, но май "Урания" ще излезе по-странна. Има обаче много интересна игра с думите и някои хубави мисли за силата, смисъла и душевността на езика. Ще видим по-натам какво ще излезе.

Още вчера я приключих, но я отбелязвам така, за да си напомня да напиша някоя добра дума за нея, когато успея да си подредя мислите и впечатленията. До тук това е най-мащабната книга, която съм чела през 2020.

"Ние вярваме в определен ред, не защото той е обективна истина, а защото вярата в него ни дава възможност да си сътрудничим ефективно и да създаваме по-добри общества."

А защо нацията ни е толкоз години в застой? Защото всеки индивид си мисли, че правилата важат само за другите. Толкова просто било.

Още съм в самото начало, а вече знам, че тази книга ще ми хареса. Знам и че с удоволствие бих замерила с нея всеки, който ми реди измислени аргументи против теорията за еволюцията...

Неда Антонова е толкова добър разказвач, че неусетно за ден прочетох почти половината книга. Единственото, което малко ме дразни, е героят, от чиято гледна точка се води повествованието. Разбирам защо е взето това решение, но очакванията ми бяха по-различни.
Късно снощи стигнах до убийството на Ботев.. ако наистина са се случили по този начин нещата, значи лошотията си е вкоренена в тоя народ и туй то...

Напредвам бавно, но славно. Книгата е чудесна, обаче съм изпаднала в някакъв читателски ступор, който не ме пуска от известно време.

https://www.youtube.com/watch?v=qnHVM...
Поздрави с любимата песен. Срамота е, че книгата не се радва на достатъчен читателски интерес.

Историята стана доста интересна и вече някак по-лесно преглъщам тромавия изказ на автора, както и някои несмислени словосъчетания, които безумно ме дразнеха в началото на книгата... о и острите изсечени брадички. Всички мъже тук са с такива. :D

В сесията винаги имам най-много муза за четене... на книги.

Умело боравене с думите. Да видим историята накъде ще потръгне.

Остават ми още два разказа. Вероятно бих оценила достойнствата на книгата ако познавах света, в който се развива действието, но така се стекоха обстоятелствата, че това е първата ми среща с Абъркромби. Дотук прочетеното е достатъчно увлекателно, за да ме откъсне за малко от ежедневието, но не и твърде много, за да ми попречи да си действам по задачите.
ПП: Приключенията на Шеведая ми станаха любими.