Pepi Spanova > Pepi's Quotes

Showing 1-23 of 23
sort by

  • #10
    Симона Стоева
    “Той разтресе главата си насреща ѝ и я покани да влезе. Подаде ръката си напред към входа на къщата и дори не забеляза, когато неговата усмивка докосна нейната и ѝ обеща да я обича.”
    Симона Стоева, Никога достатъчни

  • #11
    Симона Стоева
    “Съществуваха толкова много пътища, които той ѝ откриваше. Толкова много пътища, по които тя се страхуваше да тръгне.”
    Симона Стоева, Никога достатъчни

  • #12
    Симона Стоева
    “Всяка целувка съдържаше в себе си истинското. И знаеше, че то ще го отведе до непознати дълбини.

    Ще потъне, за да се прероди в душата му.
    Ще заживее, за да се нарече любов.
    И никога нямаше да го напусне.”
    Симона Стоева, Никога достатъчни

  • #13
    Симона Стоева
    “Нещо отшумяло, остаряло, скрито в скрин с вехтории, заключен с десет катинара и прибран на тъмно в запустял килер на срутена постройка. Нещо, обитаващо миналото, което заплашваше да възкръсне сред настоящето и да разруши плановете за бъдещето. Нещо, което се луташе години, години, години наред.

    Молещо се да бъде забравено.”
    Симона Стоева

  • #14
    Йордан Радичков
    “Човек от страх може да убие страха, тъй както и от любов може да убие любовта.”
    Йордан Радичков

  • #15
    Димитър Талев
    “Борис си спомни за същата ласка на майка си тая сутрин, за нейната ръка върху юргана, с който бе покрит. И без да подига глава, сякаш да не прекъсне милувката на бащината ръка, продума:
    - Хубаво ми е тук, с вас двамата... в тоя наш дом. И това е може би най-хубавото, най... най-постоянното в човека, най-постоянна негова нужда. Всичко това, което ме обгражда тук, което сваля от рамената ми сто оки, освобождава сърцето, насища го и го радва.”
    Димитър Талев, Гласовете ви чувам

  • #16
    Дамян Дамянов
    “ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ
    Съзирах те навред, във всяко нещо.
    Но ти не беше същата, оная,
    която всеки ден и вредом срещах.
    Ти беше друга: много по-различна,
    по-нежна, по-красива, по-… злокобна.
    Но в тебе аз онази все обичах:
    измислица, на живата подобна.
    Бъди каквато щеш. Нима е важно
    каква си всъщност – грозна ли, красива?
    По-важното е, че дори миражна
    ти можеш моя хубав свят да раждаш.
    Но никога – да го убиваш…”
    Дамян Дамянов, Обади се, любов

  • #17
    Димитър Димов
    “По гръбнака й преминаха парливи тръпки. (...) Винаги нещо й подсказваше да се пази от тази чувственост. Ала какво трябваше да пази сега? Една унизена гордост, едно оскърбено честолюбие, една стъпкана любов.”
    Dimitar Dimov, Тютюн

  • #18
    Радослав Гизгинджиев
    “Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг.”
    Радослав Гизгинджиев, Рай

  • #19
    Христо Фотев
    “Позволи ми да мисля за тебе...

    Позволи ми да мисля за тебе.
    Да си спомня за тебе.
    Отново
    да се влюбя във тебе.
    Бъди ми
    и жена, и сестра.
    Аз не мога.
    И не зная защо, но не мога
    да приема, че всичко е просто
    акробатика някаква в тъмни
    и самотни квартири. Самотна
    и звънтяща възбуда, с която
    ме измамва коняка... Лъжа е
    и оркестъра, който засвирва,
    и ръката, която ме търси,
    и жената, с която аз станах
    и танцувах туист... Аз не мога
    да живея без кратките срещи
    по крайбрежните улици. Просто
    да потъна в дълбоката сянка
    на дървото, което се вслушва
    в гласовете ни... Колко е смешно.
    А е страшно, когато те няма
    под дървото, което забрави
    гласовете ни, смешните думи
    и прекрасните думи, които
    ти отнесе със себе си... Мила.
    Позволи ми да мисля за тебе.
    Да се влюбя във тебе.
    Отново
    да повярвам във тебе.
    Бъди ми
    и жена, и сестра.
    Съществувай!
    Неизвестно с кого -
    съществувай!

    И си спомняй за мене понякога.”
    Христо Фотев, Колко си хубава, Господи!

  • #20
    Христо Фотев
    “ПОНЯКОГА ПО-МНОГО СЕ ОБИЧАХМЕ...


    Понякога по-много се обичахме,
    понякога по-малко, а понякога,
    когато ти заплакваше в ръцете ми,
    живота ми приличаше на щастие.
    Луната мълчаливо ни преследваше.
    Рисуваше телата ни по пясъка.
    Ний правехме какво ли не - понякога
    наистина приличахме на влюбени.
    Но пясъка изтече от косите ни
    и се завърна помежду ни въздуха.
    Естествено е във такива случаи
    усмивката ми малко да е стъклена.
    Естествено е във такива случаи
    усмивката ми малко да е стъклена.
    Естествено е да потърся хората.
    Да се разтворя в тяхното съчувствие.
    Да им изплача болката си с някакво
    забравено и скрито удоволствие...
    (Аз мога да разплача и дърветата,
    и птиците и бронзовите бюстове,
    но докага ще ни сближава болката
    и много ли е трудно да сме искрени?)
    И затова ще се усмихна някак си.
    Усмивката ми ще е малко стъклена.
    Уплашено ще питам - и безмилостно
    луната и дърветата, и себе си,
    наистина ли ние бяхме влюбени?
    Наистина ли ти си мойто щастие,
    или в нощта приличаше на щастие?
    Тогава ще напиша неочаквано
    най-истинското си стихотворение,
    най-хубавото... Като тебе
    хубаво.

    И толкова далечно - като теб.”
    Христо Фотев

  • #21
    Блага Димитрова
    “Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
    Човекът започва да става човек!
    Сърцето ми започва да бие като камбана:
    Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!
    Влюбени от цял свят, съединявайте се!”
    Блага Димитрова, Отклонение

  • #22
    Рангел Игнатов
    “Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя.”
    Рангел Игнатов, Сбогом любов

  • #23
    Дамян Дамянов
    “ЛЮБОВ

    Каква магия си, каква!
    С какво необяснимо чудо
    владееш цялото това
    човечество? Върховна лудост
    или върховна мъдрост си,
    щом в своя порив, в свойта жажда
    ти можеш да го покосиш,
    тъй както можеш да го раждаш?
    Чрез тебе съществува то.
    Чрез теб родено, с теб умира.
    Чрез теб душата му - листо
    се носи тъжно из всемира.
    И този цял всемир тъй тих,
    и туй листо, и този вятър
    ведно събрани - туй си ти!
    Да, ти, едничката, която
    си вред и всякаква - кълбо
    от грешна плът и дух безплътен.
    Чрез теб, безсмъртнице Любов,
    дори смъртта е миг безсмъртен.”
    Дамян Дамянов, Обади се, любов

  • #24
    Рангел Игнатов
    “Аз обичам хората, които нямат мира. В тях нещо винаги гори, тлее или пламва, но не угасва. Може би без такива хора ще е сиво и тъжно.”
    Рангел Игнатов, Сбогом любов

  • #25
    Георги Божинов
    “А е моя, толкова моя, като нищо друго мое на тоя свет; като никоя друга жива душа. Човек е истински само тогава, когато има една такава жива душа. Само една. Само тогава.”
    Георги Божинов

  • #26
    Дамян Дамянов
    “Създадох те от обич и мъгла.
    Невидим образ на мираж най-видим.
    Ела! Строши съня ми и ела!
    Жадувам двама с тебе да отидем
    далече - в оня, приказния свят,
    желан от памтивека от душите -
    единствен рай сред дългия ни ад.
    Любов се казва той.
    И в него скрити
    Адам и Ева, в дъното му там,
    ездата на живота вечно гонят
    и от галопа им свещен без свян
    една след друга куп звезди се ронят.
    Мечта ли си? Душа ли или плът?
    Не зная. Ала знам, че кон с копита
    от лудо нетърпение за път
    готов е да побегне и през смърт,
    орисан да я смъкне от звездите.”
    Дамян Дамянов, Обади се, любов

  • #27
    “Аз съм две жени едновременно: едната желае цялата радост, цялата страст и всички приключения, които животът може да предостави. Другата иска да бъде робиня на рутината, на семейния живот, на нещата, които могат да бъдат планирани и осъществени. Аз съм домакиня и проститутка, като двете живеят в едно тяло и водят борба помежду си.
    Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.”
    Paulu Koelju, Eleven Minutes

  • #28
    Oscar Wilde
    “Предполагам, обаче, че мъж, който е обичал някога една жена, е готов да направи всичко друго за нея, освен да продължи да я обича, нали е така?”
    Oscar Wilde, An Ideal Husband

  • #29
    Людмила Филипова
    “Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”
    Людмила Филипова

  • #30
    “Да избягаш от любовта или сляпо да ѝ се отдадеш - кое от двете е по-малко разрушително?
    Не знам.”
    Paulu Koelju, Eleven Minutes

  • #31
    Heinrich Heine
    “Какво е любовта – зъбобол на сърцето.”
    Heinrich Heine

  • #32
    “Човек обича само и единствено заради себе си. Обича, защото иска да обича, лети в блажения простор, защото иска да лети, и после страда ако желае да страда. Но отсреща няма човек. Там влюбеният намира само една представа, един идеал, една мечта. Човек е влюбен в мечтите си, защото само те носят спомена за онова, което наистина сме. Понякога един успява да олицетвори мечтите си в друг. Понякога се оказва, че не играе „single player”. Това не прави любовта по-малко първична или егоистична…”
    Plamen Chetelyazov, Имаго



Rss