Sophia

“-...как е възможно след толкова години то все още да съществува, тук, непокътнато, както в първите дни? А казваха: всичко отминава, всичко се чупи, всичко изморява...
-То е само при онези, които отминават, чупят се и се изморяват...
- Какво ни е на нас с теб? Ами проблемите на двойката, това-онова?
-Какво е това "проблеми на двойката"? Или има проблеми, или има двойка.
...
- Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен, ако той те намира за тъпа, се чувства умен, ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална, ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш, ако е невежа, ти пък знаеш за двама, ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното, ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство, ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е…”
― Romain Gary, Clair de femme