Vyara

“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти." - Брулени Хълмове”
― Emily Brontë, Wuthering Heights

“Както светлината причинява страдание на болните очи, така и щастието причинява болка на наранената душа. Както за болните очи, така и за наранените души няма по-добър лек от тъмнината.”
― Reşat Nuri Güntekin, Çalıkuşu

“I've lived out my melancholy youth. I don't give a fuck anymore what's behind me, or what's ahead of me. I'm healthy. Incurably healthy. No sorrows, no regrets. No past, no future. The present is enough for me. Day by day. Today!”
― Henry Miller, Tropic of Cancer

“Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Защото, ако знае, че са много, ще прахосва и двете като неочакван сън по клепките. И нито ще им се наслади, нито ще си вземе поуките от тях. Ако пък човекът знае, че дните или любовите му са малко, душата му се обръща на киселец: хем люти, хем киселее и всеки я стъпква в тревата, без да знае колко вкусна е всъщност чорбата от нея.
А и - добави най-накрая луната - и светът , както лятото, се преобръща изневиделица. Ако предсказаното в неродената земя се обърка?
Виж, ако дните на човека са повече, той ще умре само защото е повярвал, че са толкова, колкото е предсказано. Защото вече си е казал, че трябва да го стори. От този път връщане няма - и да оцелее душата, тялото умира.
Ако пък любовите са повече от предсказаното - човекът не вижда онези, които му идват отгоре. И да спрат на пътя му като бездомно кутре, не им вярва, защото вярва повече на предсказанията, отколкото на очите и сърцето си.
А когато човек подритне с крак жива любов, тогава и тялото, и душата му умират.”
― Radostina A. Angelova, Виенски апартамент