Petq

“- Ех, момиче, нека ти кажа и аз нещо. Животът, любовта и децата не ни прнадлежат. Имат си собствени закони и собствен път. Идват точно когато са ни нужни и си отиват пак така, но никога случайно. По тяхната си логика, не по нашата. Затова много често не ги разбираме. Можем да направим само едно - да ги приемем с благодарност, когато дойдат, да им даден вичко най-красиво от себе си и да ги изпратим пак с благодарност, че са споделили себе си с нас. Не тъгувай, Марина, и запомни: любовта не свършва и не умира, тя просто си отива... На друго място, при други сърца. И се връща при теб с друго лице, с друго сърце. Понякога със същото лице, със същия човек, но само тя знае защо отново ви среща. Явно не сме дорасли да познаваме тайната й. А може би истината е толкова близо до очите ни и толкова просто, че не я виждаме. Казах проста, но това не я прави лесна. (Демир)”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Защото не всички чудовища са били чудовища от самото начало, някои са станали такива от мъка.”
― Фредрик Бакман, My Grandmother Asked Me to Tell You She's Sorry

“-Свободата е да нямаш нужда от публика - размишляваше Михаил. - Това е много самотна роля, синко. Самотата е изборът или на много страхливия, или на много силния човек. Тези по средата живеем на групи. Върховете са за самотници, чедо! Там няма на кого да си длъжен, с кого да търгуваш, от какво да се страгуваш и на кого другиго да прощаваш, освен на себе си. Точно тази самота ражда приказки. Онези приказки, в който децата ни вярват, преди да извървят лъжите ни. Вече разбираш ли какво е самотата? А свободата? И колко тежи честността до върха ...”
― Мария Лалева, Живот в скалите

“Никой и нищо не може да надвика човек, който крещи срещу собствената си рана. Това е най-глухият човек на света. И най-добрият учител по търпение.”
― Мария Лалева, Живот в скалите