Валентина Димитрова > Recent Status Updates

“Само че едно дете не може да разбере защо са нужни пари или защо трябва да е лесно, за да го обичат.”

“Не само хората не мигат да живеят без къщи, но и къщите не могат са живеят без хората си.”

“Война” е тежка дума на всеки един език.

“В есента има нещо много по-сериозно, в сравнение с който и да било друг сезон. Може би е заради светлината, която постепенно потъмнява. Така всичко изглежда по-малко и те кара да се вглеждаш по-усилено, за да намериш пътя.”

“Има нещо необяснимо в твърде крайното съвършенство- тази равномерност, която на моменти изглежда скована, почти скучна.”

“Седяхме в тишината, а тя беше като топла ръка, която ни бе обгърнала и ни пазеше.”

“-Ами ти, Стивън сан? Какво ни казва твоето съвършено на повърхността лице?
-Че имам много да уча- отвърнах аз, приведох се и налях чай в чашата му.”

“Да живея живота си просто, без страх, беше истински рай.”

“…всичко сякаш битува в хармония с околния свят.”

“Не знам разликата, но я чувствам- красотата е някак симетрична, може да се измерва и описва, хубостта е магическото нещо около и вътре в човека, то се усеща без думи.”

Какво да правим изправени пред "никога" освен да търсим "винаги" в няколко случайно чути ноти?

"...на мен изобщо не ми пука къде се намирам, стига да мога безпрепятствено да бродя в главата си."

ИЗГУБЕНИ ТЕЛА, НЕЖНИ ДУШИ:
ПЪТУВАМЕ ОТ НАСТОЯЩЕТО ДО ТАМ,
КЪДЕТО КАМБАНИТЕ БИЯТ ЗА ЖИВИТЕ.

И наистина: ето аз ви задавам от свое име един празен въпрос: кое е по-добро - евтиното щастие или възвишените страдания? Хайде, кажете, кое е по-добро?

И кой знае(не може да се гарантира), може би поначало онази цел на този свят, към която човечеството се стреми, да се свежда изцяло до тази непрекъснатост на процеса на постигането, иначе казано, към самия живот, а не към целта като такава, която представлява, разбира се, само това две по две четири, тоест една формула, но нали това две по две четири вече не е живот, а смърт.

О, господа, та аз може би само затова се смятам за умен човек, защото цял живот нищо не съм могъл нищо да почна , нито да свърша. Нека, нека да съм дърдорко, безвреден досаден дърдорко, както всички ние. Но какво да се прави щом прякото и единствено предназначение на всеки умен човек е дърдоренето, тоест съзнателното преливане от пусто в празно.