Кремена Михайлова > Recent Status Updates

Идеята се прокашля.

... онези, могъщите от Олимп винаги са имали слабост към отчаяни девойки. Ала тях вече ги няма, оттеглиха се боговете в техния здрач. И аз не съм бил бог, скъпа Поли, аз и мъж почти не съм.

years later that Gloria turned to me and said out of the blue—what blue? black, more like—“You know I can’t forgive you, don’t you?” She spoke in a mild, conversational tone, seemingly without rancour, indeed without emotion of any kind that I could register; ...“I know what you’ll say, only there has to be someone for me not to forgive, and it’s you. Do you mind?

Не е залудо... Бога ми, не е...

“Japanese people have an unbreakable spirit and a stoic mindset that I’ve come to respect greatly. People dusted themselves off and got back to work the next day as if nothing had happened.”

At the end of the competition, we shared an emotional hug...

Two thousand kanji.
Three writing systems.
Three thousand basic everyday words to memorize.

Обичам този, който ме обича
и – Боже! – ами то било прекрасно!
Страхът, прогонен, отдалеч наднича,
сърцето – леко, в мислите ми – ясно.

Защо не сте ми казали по-рано?
Защо ми бяха всички проби-грешки?
Прикотквах лъв, целувах се с пирани,
а можело спокойно, по човешки…

За нас се пее в хубавите песни,
животът – всемогъщ и милостив.
Дори не подозирах колко лесно е
да си добър, когато си щастлив.

По време на пътешествие забравяш названията на дните: заменят ги градовете.

„… аз, спомням си, бях поразен не толкова от невниманието ѝ към мен, колкото от чистосърдечната естественост на това невнимание, тъй като тогава още не знаех, че стигаше да кажа две думи, то би се сменило с чудна обагреност на чувства, с весело, добро, по възможност действено участие, сякаш женската любов беше изворна вода, съдържаща целебни соли, с които тя от своята черпалка охотно поеше всеки, ако ѝ напомнеше.“

Чувал бях, че имало някакви ненормалници, някъде в Китай ли беше, или Калофер, вече не си спомням, които работели усърдно дори през обедната почивка.

Така или иначе, не беше минал у месец след първия ми учебен ден, когато ни съобщиха, че госпожата по музика е болна и затова въпросния ден вместо два часа физика ще имаме четири. Помня, че истински се потресох. Това вече беше прекалено. Не стига, че трябваше да уча физика на немски, ами сега и четири часа накуп…

Изстискват от едната седмица почивка своето лято и си заминават.

Дори и семействата не бяха много наясно какво точно е „етнически“.